Тракийската носия е много разнообразна по своята материя и украса.
Женската носия се свежда до сукманената в по-голямата част на Тракия и саичена в централната южна част на Тракия.
Двупрестилчена носия
Състои се в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. По размери, форма и цвят в разни места са различни една от друга и имат различни имена. Горната част на тялото в зависимост от температурата може да бъде облечена с къса или дълга дреха, с ръкави или без ръкави. Този тип заема почти цяла Северна България, предимно равнинната й част. Южната й граница следва от запад билото на Стара планина, след което през Ботевградско по линията Тетевен, Ловеч, Севлиево, Велико Търново и южно от Шумен стига до Провадийско, отгдето отива по посока на Силистренско и скоро се изгубва.
При това облекло се носят две кройки на ризата. Освен това при него съществуват разлики по места главно на задните престилки, които на запад са сравнително много къси и силно набрани, тъй като се състоят от дълъг до 15 лакти плат. Към изток на задната престилка се увеличава дължината, наборът намалява и изчезва в най.източните райони, а в дължината стига до полите на ризата, до глезените и е напълно гладка и опъната. При запасана предна престилка задната прилича на фуста. Същата последователност съществува и в колоритно отношение: колкото се отива по на запад, толкова задните престилки са по-пъстри, с преобладаване на яркочервения цвят, а колкото по на изток, толкова цветът им е по-тъмен, а в Провадийско – напълно черен.
Предните престилки на запад са значително по-тесни и по-дълги, поради което ризата се вижда отстрани между двете престилки, а на изток не се вижда. Предната престилка почти навред при този тип облекло се нарича престилка, а задната различно.
Някои горни дрехи у мъже и жени в района на двупрестилченото облекло са еднакви по цвят, кройка и названия. Ако има някаква разлика, тя е незначителна и се състои в по-голямата украса на женските дрехи. Също така общ е и късият или долният кожух.
Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки.
Мъжката носия за цялата област спада към чернодрешната.
Чернодрешна мъжка носия
Гащите са с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените крачолите плътно прилягат до краката. Широчината в горната част се постига чрез повече клинове или четвъртити вставки. По този начин се получава дреха, която няма специално предна или задна част, а може да се облича, както попадне. При връзването към тялото става с връв или ремък, навървен в нарочен подгъв по горния ръб – учкур, въркузун. Вследствие на това облечената дреха се набира на множество гънки и придобива характерен вид на шалвари, чието дъно увисва повече или по-малко отпред, отдире или между краката. Тази дреха се нарича потури, чешири, шалвари, гащи.
Върху ризата се облича плътно прилягаща безръкавна дреха, без яка, предниците на която се закопчават отгоре до долу и полите й се пъхат в потурите. Нарича се елек, джамадан, запасалник.
За по-студено време се облича т. нар. аба (салтамарка, аджамка, гриш) – къса донад пояса вълнена дреха с тесни и дълги ръкави, силно прилягаща до тялото, отворена отпред и предниците й не се допират. В кройката й са характерни силно стесненият надолу гръбен плат и отделни подмишечни вставки. Абата е без яка или с твърде ниска яка и не се запасва в пояса.
Поясът е значително дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се с постоянна тенденция да покрие по-голяма част от корема, не така стегнато и надиплено, както при първия тип, дори явно халтаво и усукано, като се спуска ниско и върху седалищната част. Чернодрешното облекло е обратно на белодрешното:
чернодрешно: горе стегнато, долу разширено;
белодрешно: горе разширено, долу стегнато.
В зависимост от широчината на потурите, от начина на стягане на пояса и от други някои особености в отделни дрехи съществуват много вариации чернодрешни носии от локално значение. Така се означава и класовата принадлежност.
Чертите дрехи са украсявани най-често, по съединителните шевове и по ръбовете – покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и прочие с черни или сини усукани върви. Количеството на гайтан по дрехите понякога е извънредно голяма и показва аристократизъм и личен вкус. На границата с белодрешната носия се срещат носии с черен цвят, при които потурите са по-широки от беневреците, но по-прибрани от типичните потури и се наричат димии или потури (Плевенско, Никополско, Павликенско, Ловешко). Останалите дрехи са често с значителна клинатост и по-дълги от съответните аба и елек в източните области. Клинатостта на абата и сравнително по-голямата дължина, отколкото при обикновената аба до края на първото десетилетие на ХХ в. бе много спазвана най-вече в старческото облекло на Западно Средногорие – Ихтиманско, Пирдопско, Пазарджишко, Панагюрско, Карловско, Айтоско и у населението на Странджа. Димии като летни и зимни дрехи се носят от значителна част на южнотракийското население с особена права кройка.
Сукманената носия се състои от риза, вълнен сукман, тесен -тъкан пояс, или колан с пафти или чапрази, престилка, втъкната в пояса шарена кърпа.Украсата на главата зависи от семейното положение.На повечето места момите си сплитат косите на много ситни плитки, а забрадките са цветни и тъмни.
Някъде се носят шапчици покрити с кърпа.
Невестината забрадка е предимно бяла, квадратна кърпа или същата кърпа покрила цилиндрична шапка и допълнителна украса.На краката се носят черни или бели калци и чорапи под тях за предпазване от студ.Обуват се обувкинаречени кондури, а в домашна обстановка терлици или чехли.
Мъжката носия се състои от бяла, памучна риза;черни или бозови потури;широк, червен или вишнев, вълнен пояс;къс елек без ръкави.На някои места елекът или антерията се затъква в потурите и поясът се намотава върху тях.На главата се поставя черен, овчи калпак, на краката се носят кожени островърхи цървули или обувки.
Още...