Традиции и обичаи


Зимни празници
Кръстовден
Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (13.XI.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила).

Кукери
Маскирани дружини от ергени и млади мъже, участници в един от най-колоритните обичаи през сирница. Кукерите са облечени в кози или овчи кожи с космите навън и с маски, наподобяващи козел, овен, бик или друго зловещо изражение с животински елементи. Въоръжени са с помет (в Средногорието). В Тракия един от кукерите носи кросно, имитиращо оръжие, с което символично убива кукерския цар. Важен елемент в обредния кукерски костюм са различните по брой, големина и звучност звънци, привързани около талията. Особено характерен реквизит в Тракия е дървеният фалос, обагрен в червено ­ обикновено атрибут на главния кукер. Кукерският цар (обредно лице срещано предимно в Югоизточна Тракия) е облечен в местната мъжка носия и има дълга бяла брада от вълна. Мъжете, изпълняващи женски роли (баба, невяста), не си закриват лицето с маска и са облечени в местната женска носия. Участниците, които охраняват маскираната дружина, наподобяват цигани, арапи, разбойници. Те са с почернени със сажди или покрити с кърпа лица. Харачите носят синджир, с който ловят хората и събират от тях “неизплатени данъци”.

Кукерски игри
      Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
      В някои селища през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят "камили". Важно място сред подготовката му заема осигуряването на обредния реквизит. В основата на обичая стои древната огромната идея за превъплъщението, затова голямо значение се отдава на маската, като основен характеризиращ компонент. Маските по изумителен начин е проявена голямото майсторство и е изразена голяма фантазия. Те се съхраняват грижливо и всяка година се освежават. Традиция се забелязва при предпочитането на определени материали, така и в образите, символиката и начина на обработката на маските и костюмите. Всяка епоха внася нови участници в обичая.
      "Камилата" правят от две върбови дръвчета, с дължина 1 - 1,5 метра, които са съединени в двата си края с две перпендикулярни пръчки. Двете успоредни дръвчета са свързани с няколко извити пръчки от габър или дрян. Така направения скелет покриват с чувал. Главата на "камилата" е покрита с кожа или на нея е нанизана невестулка. Завързват хлопки отпред и отзад на "камилата" и й поставят опашка. Така направената камила носи момък, който е облечен в носия, с бели навуща, с черни върви, обут в цървули. Момъкът трябва да бъде здрав и силен, за да може да играе и при среща с друга "камила" да я победи.
      Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста се завързват кожен ремък и на него прикрепят отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска. Маската се прави от шаяк и се украсява с цветни конци, панделки, дантели, пулове. Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото в обичая участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже.
      След излизането на коледарите на двора играят дивиджиите и камилата, носеща името "Марийка". Те говорят малко и извършват различни ритуални действия. Участниците в обичая не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Маската им дава възможност да извършват действията, които в друго време без маска биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат сабята си с топуза, правят различни шеги. Клатушкането и повалянето на участниците се прави с цел, да легне от тежко жито класът на нивата. Чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. На звука на звънците се приписват профилактични свойства, прогонва се всякаква лошотия. Те са неизменен атрибут на карнавалните игри у всички народи и се смята, че имат предпазно, отгонително-магично въздействие.
      Камилата пада на земята, дивиджията започва да си точи сабята, като обяснява на стопаните: "Камилата ми идва от далеч и е обосяла, трябват ми пари, за да и купя подкови, иначе ще трябва да я заколя." Домакинът дава парче наденица за подкова и пари. Диведжията "подковава" камилата, като върху крака и държи топуза и удря със сабята. Но камилата пак не става, тя се е разболяла, трябва и лекарство – парче кебап, за да оздравее. Дивиджията натърква с месото тялото и главата на "животното" и то се изправя. В тази "смърт" и "възкръсване" на зооморфното същество се олицетворява смъртта в природата през зимата и нейното възкръсване през пролетта. Ритуалното убийство, често срещан епизод в карнавалните игри, можем да приемем като магичен акт. За да се обезпечи възраждането на природата през пролетта, по принципите на подражателната магия е нужно да се извърши или инсценира убийство и възкресяване.
      Обхождането на къщите става само през нощта: "Не бива слънцето да ги свари по пътищата." След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, "за да расте високо житото", раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.
      В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.
      През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира - народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват първообраз на театъра.

Ладуване
Народен обичай, изпълняван на Нова година от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: “Ой ладо, ладо, момиче младо”. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег ­ пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”. Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалитепеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (Ще се омъжи за сирак) и пр. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро. Ладуването е характерно за Средна България, Средна гора и отделни места на Западна България. В останалите райони се нарича надпяване на пръстени, Еня, Мартифа; изпълнява се на Лазаровден, Гергьовден или Еньовден.

Пролетни празници
Кумичене
Пролетно, магично-гадателен момински обичай с песни и игри. Изпълнява се за плодородие и против градушка. Прави се на Лазаров ден или на Цветница от моми, престанали да лазаруват( по-рядко от самите лазарки )а някъде с общо участие на всички жени. В някои села избират кумицата с особен ритуал- върху бухалка поставят залъчета хляб или цветчета, пускат бухалката в реката пряко на течението. Момичето, чието залъче или цвете излиза напред, става “кумица”.Отделно това гадаят още три пъти по същия начин, коя ще се ожени първа. След избирането в дома на кумицата играят хоро около софрата, на която е поставенапрясна пита. Кумицата се пуска , и докато другите играят, разчупва питата и подава на всяка мома от групата коматче за здраве. От Цветница до Великден кумицата-говее ( не говори) пред дружките си. Отговява на Великден, когато всичкия посещават с колак и червено яйце. Кумицата слага трапеза. Всеки отделен епизод от кумиченето има отделни песни, а някои епизоди са подсилени с хора. Кумиченето завършва с люлки на песен. Колкото по-високо се люлее люлката , толкова по-високо ще расте житото.

Лазаруване
Пролетен момински предбрачен обичай, изпълняван в Лазаровата събота и на Връбница, седмицата преди Великден. Събират се група от 6 до 40, че и повече момичета”лазарки” в група. Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие, и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия. Лазарските игри биват: солови, по двойки, или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро- буенец; лазара - или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. В зависимост от местния стил- на едни места живо, буйно, другаде умерено и бавно. Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените.В Тракия лазарките “покланят Лазара” - кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя. След завършване на игрите хвърлят”Лазара”в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.

Още празници ...