Релеф

Тракийска област включва три подобласти. Това са:
-- Същинско Средногорие
-- Сърнена гора
-- Горнотракийската низина.


Същинско Средногорие и Сърнена гора

Географско положение

Простират се между долините на реките Тополница и Тунджа

. Геоложки строеж

През палеозоя в Същинска и Сърнена Средна гора се е проявила значителна магмена дейност, в резултат на която са били внедрени няколко големи гранитни гранодиоритни тела. През мезозоя в Средногорието са се образували утаечни скали, заемащи големи площи. В края на мезозоя цялата Средногорска област е била покрита от водите на голям морски басейн, по дъното на който се е проявила вулканична дейност. През неогена става оформянето на съвременния релеф на Средногорието.

Полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в Средногорието са разнообразни. От рудните полезни изкопаеми са разпространени медните руди, пирит и манган. Разпространени са и находища на нерудни полезни изкопаеми.

Съвременен релеф

Същинското Средногорие се характеризира с котловинно-хълмист и предимно планински релеф. Простира се между реките Тополица и Стряма. На север се проследява Бунайско-Богдански район. Тук се открояват обширните плоски била на върховете Братия (1519 м.), Буная (1572 м.), Богдан (1604 м.). В горното поречие на река Тополница се простира добре обособеното Копривщенско долинно разширение. В южната част са разпространени Панагюрската и Стрелченската котловини, както и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.
Сърнена гора е разположена между долините на реките Стряма и Тунджа. Релефът е предимно хълмист и планински. Между долината на река Стряма и Змеевската седловина се простира планинското гърбище на Братанския район с най-висок връх Голям Богдан. На изток от Змеевската седловина и долината на река Бедечка се простира Кортенския хълмист район. Между долината на река Рахманлийска и град Стара Загора се простират Чирпанските възвишения.

Води

Височинната зоналност на климата създава зоналност и във водността и режима на оттока в Средногорието. Реките в най-източната част на Средногорието се отличават с дъждовно подхранване. В режима на оттока се наблюдава добре изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Характерен елемент в режима на Средногорските реки (Луда Яна, Пясъчник, Тополница) са речните прииждания и наводнения. Средногорието е богато и на находища на термоминерални води – Старозагорски извори, Хисаря, Стрелча и други.

Растителност и животински свят

В нископланинския пояс растителността е представена от дъбово-габърови гори. Този пояс е разностранен в южните склонове на Същинската Средна гора и по-голямата част от Сърнена гора. Дъбовите гори са представени от летен дъб, горун, цер, габър и клен. Във високопланинския пояс основен дървесен представител е смърчът.
Животинският свят е представен предимно от средноевропейски видове. От бозайниците се срещат сърна, дива свиня, лисица, по-рядко вълк и мечка. Твърде разнообразен е птичия свят.

Горнотракийска низина

Географско положение

Равната и ниска Горнотракийска низина заема обширна площ. На юг тя граничи с Родопите, на запад с Рила, на север със Средна гора и на изток със Сакар.

Геоложки строеж

Горнотракийската низина е грабеновидно понижение, което през плиоцена е било дъно на езерен басейн. В резултат на продължителни нагъвателни движения допалеозойската и палеозойската блоково-мозаечна основа е потънала. Днес тя се намира на различна дълбочина. При Пловдивските хълмове се разкрива на самата повърхност. Над плиоценските седименти са отложени плейстоценските и холоценските алувиални наслаги на речната система на река Марица.

Полезни изкопаеми

Със сложното геоложко минало е свързано разнообразието на полезни изкопаеми. На територията на Тракийска област са разкрити находища на горивни, рудни и нерудни полезни изкопаеми.

Съвременен релеф

Съвременният релеф на Горнотракийската низина се е оформил след осушаването на езерните басейни през кватернера. В периферните части на низината се установяват добре запазени следи от левантийската повърхнина. Днес заедно с ускореното издигане на подножието, низината продължава да потъва. Това се потвърждава от нейната просторна заравнена акумулативна повърхнина, липсата на надзаливни тераси и заблатяванията около реката. За Горнотракийската низина е характерна голяма сеизмичност, която се потвърждава не само от блоково-мозаечния фундамент и активността на разломните структури и привързаните към тях термоминерални извори, но и от ниската заблатена заливна тераса и проявата на земетръси.

Води

Факторите, които определят водното богатство на Тракийска област са разнообразни. За подземните води основно значение имат развитите речни тераси с мощни отложения, а за повърхностните води най-важна роля имат климатичните фактори. В Пазарджишко-Пловдивското поле са установени най-значителните запаси на грунтови води в България. В Горнотракийската низина са разкрити и по-дълбоко залягащи подземни води. Основната отводнителна артерия в Тракийска област е река Марица, която по величина на секундния си отток е на първо място в страната.

Растителност и животински свят

Поради благоприятните условия за земеделие естествената растителност е заменена с културна.
Фауната в областта се характеризира с преобладаване на средиземноморски и преходно-средиземноморски животински видове. Такива са: мишевиден сънливец, хомяк, фазан, чакал, тракийски паяк други.