Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, времената когато по-голямата част от препитанието на народа се състои във форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Под тези форми се разбира: музика и народно изкуство, но най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция.
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система . В реален план тя се развива върху землището на българския етнос , формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България.
От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.
Дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция са забелязани и проучвани от специалисти, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарска писменост.
Българския фолклор свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история.И едновременно с това в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. По този начин се формират два клона на българския фолклор като тип култура. На едното разклонение: фолклора се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, която за основа има фолклорната обредност. А другият клон се обхваща и бива просмукан от историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи.
Но както всеки два клона на едно дърво имат общо начало, така и в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н. Или по-точно това е едно преплитане на митовете, легендите и предания , намерили отражение чрез образите на фолклора.
Българският фолклор е величествен израз на себеразбиране и познание на Света. Благодарение на това от аграрната социалност и от историческия опит на народа. В него годишният стопански цикъл и жизненият цикъл на човека са превърнати във вековна  културна традиция. И освен това събитията на Балканите от десетина века насам са пресъздадени в  героически епос. Естествено той е родствен с епоса на сърби, румънци, гърци и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи.
Но въпреки това в основата на българския фолклор е залегнала една митология, която пленява въображението дори и на съвременния човек. Свързана с различните вярвания тя разкрива нови светове дори и за съвременния човек, и по този начин обогатява неговите мироглед, възприятия и въображение, вярванията в пленителните образи на самодивите и русалките,ангелите, във вещиците и орисниците, в страховитите дяволи, вампири,гундураци и каарконджули,джуджета, куцулани таласъми, нави, лами, змейове,вампири в митологизацията  на болестите като чумата, шарката и други. Вярванията в съществуването на образите на природните стихии вихрушка, ветрове и мъглата.